Шофьор на цистерна с кислород за ужаса на "Тракия": Натиснах леко спирачките. Спрях. И оттам започна всичко

14/11/2026, 13:32

Кадър бТВ

Във вторник на автомагистрала „Тракия“ се случи верижна катастрофа с над 80 автомобила в двете посоки, включително и с участието на цистерни. 12 души загинаха.

Ангел Василев е шофьор на една от цистерните, попаднали във верижната катастрофа. Намирал се е точно в средата ѝ. Превозва течен кислород към лечебни заведения.

„Отивах към бургаската болница. Стигнах горе-долу до Ямбол, до първата отбивка за Ямбол – Сливен. Мъглата започна да се сгъстява. Горе-долу километър по-надолу видимостта падна до 10–15 метра, не повече. Страхувах се да намаля, докато карам с 90 км/ч, заради обстановката и опасността някой да се удари в мен, защото ме изпреварваха. Но от другата страна, в посока София, вече виждах хора, които започнаха да махат с ръце и да викат. Чувах ги, защото бях с отворен прозорец. Имаше хора, които се опитваха да сигнализират - километър и половина – два преди катастрофата“, разказа Ангел Василев в ефира на „Тази събота“.

„За да избегна по-тежък удар отзад, просто отпуснах газта и камионът започна сам да намалява. Намалих в рамките на километър – километър и половина. Без да използвам спирачките, стигнах до 15–20 км/ч“, обясни той, пише epicenter.bg.

"Вече виждах, че е безопасно зад мен. Тогава така си мислех. Когато бях на около 15–20 метра от камиона пред мен, видях аварийните му светлини и натиснах леко спирачките. Спрях. И оттам започна всичко около мен“, разказва шофьорът.

„От лява лента видях, че ще удари колата, която беше до мен. В последния момент, когато осъзнах, че това ще се случи, реших да навия надясно и да вкарам предницата на камиона в аварийната лента, за да избегна удара с колата, която щеше да влезе под мен“, обясни той.

„Само че задната част на камиона ми се изнесе наляво, когато завих надясно. Продължих да виждам как ремаркето на камиона, който удари колата до мен, ще удари и мен. Тогава завих рязко наляво. Имах точно 20–30 сантиметра до колата, за да не я ударя. Толкова ми оставаха, за да избегна удара“, споделя Ангел, който управлява цистерна с кислород.

„Както каза директорът на телефон 112, може би никой нямаше да има късмет. Най-вероятно щеше да последва взрив“, посочва мъжът.

„До мен, вляво, от другата страна, в посока София, беше цистерната с пропан-бутан. Тя беше празна, но доколкото съм запознат, когато е празна, може да избухне доста по-силно. И стават големи бели. Не искам да го мисля това“, допълва още той.

„За мен причината конкретно за тази катастрофа, при тези метеорологични условия, беше невниманието на хората - това, че не са намалили навреме. Не може аз да карам в такава мъгла с 90 км/ч и да се страхувам, че някой ще се удари в мен, ако намаля. Това е недопустимо“, посочи Ангел.

„Изпреварваха ме. Можеше да има и коли, които да се движат с повече от 140 км/ч. Имах чувството, че аз съм спрял в дясната лента. За мен причината е невниманието на хората. Трябва просто да се променим. Виждаме какво се случва постоянно. Не може да продължава така. Всеки човек на пътя има семейство. Всеки човек има някого, който го чака вкъщи“, коментира шофьорът.

„Преди да предприеме каквато и да е маневра, независимо дали е с мотоциклет, камион, лек автомобил или каквото и да било друго, всеки трябва да се замисли за последствията“, допълни той.

„Но е хубаво да се предприемат такива мерки, защото има доста адекватни шофьори. Хубаво е да имаш един вид жокер, който да те предупреди, преди да възникне проблемът“, коментира той за електронните табла като мярка за по-голяма безопасност.

„След като спрях, около минута по-късно подадох сигнал на телефон 112. Беше в 7:06 часа. Зад него се удрят много коли. Просто виждах четири-пет коли зад мен, заедно с камиона. Дотам. Имаше много мъгла и нямаше какво повече да видя. Само се чуваха ударите. Без да виждаш нищо.

Първо си помислих, че произшествието е доста по-леко, отколкото впоследствие разбрах. Но след 30–40 минути се оказа, че не е точно така“, разказва Ангел.

Едва вчера сутринта той осъзнава през какво е преминал.

Той казва, че в камиона не го е страх да се качи, но в колата изпитва малко страх.

„Понякога успявам да спя, понякога не. Просто когато затворя очи, картината на случилото се се появява пред мен. Това много ми влияе в момента“, споделя шофьорът. Той изрази благодарност към всички свои близки и приятели, който са се загрижили за него и са го потърсили.

„Искам да кажа на всички шофьори, че не е готино да се качиш зад волана под въздействието на забранени субстанции. Това не те прави готин. Не е готино да седнеш с приятели, да пиеш и след това да кажеш: „Аз съм само на 500 метра“. Не е готино. Карайте все едно всяко дете на улицата е ваше дете. Все едно всеки друг човек в насрещната кола е ваш близък човек“, призова Ангел Василев.

„И искам да кажа още едно последно нещо. Магистралите, второстепенните пътища, селата и градовете, улиците в тях не са писта. Направиха писта в Самоков. Ходете там, направете си кефа и се приберете. Защото едно невнимание за една секунда може да доведе до страданията на много семейства и да остави много хора с травми за цял живот. Това причинява огромна болка на всички засегнати“, допълни още той.