снимка: МЗ
Системата за експертна оценка на уврежданията в България се превръща във все по-съществен фактор за динамиката на публичните разходи. Увеличаването на броя на решенията на ТЕЛК, автоматичното нарастване на редица социални плащания и разширяването на кръга на получателите формират бюджетен натиск, чиито мащаби вече изискват системен анализ. Доклад на Фискалния съвет за периода 2021–2029 г. очертава тенденция на ускорено увеличение на разходите и предупреждава за рискове, свързани с липсата на достатъчно ефективни механизми за контрол, прогнозиране и насочване на публичната подкрепа, пише БГНЕС.
271 хиляди решения за година – рязък скок в системата
През 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК, което представлява увеличение с 11% спрямо предходната година. Ръстът идва предимно от групите с увреждания до 50% и между 50% и 70%, докато делът на решенията над 90% намалява до 22,2%.
Особено показателна е дългосрочната динамика: от около 64 хил. решения през 2021 г. броят им надхвърля 271 хил. през 2025 г. Най-рязкото ускоряване е през 2022–2023 г., включително в София, Пловдив и други области. През 2025 г. най-големи абсолютни увеличения са отчетени в Кърджали (+9175), Русе и Пазарджик.
Тези данни поставят акцент върху необходимостта от анализ на регионалните различия и практиките на експертните комисии.
4,48 млрд. евро – цената на четирите основни пера
Финансовото измерение на тенденцията е още по-категорично. Сборът на четирите основни направления – инвалидни пенсии, лична помощ, месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания и помощи за деца с трайни увреждания – нараства от 1,60 млрд. евро през 2021 г. до 3,80 млрд. евро през 2025 г. За 2026 г. оценката достига 4,48 млрд. евро, или 3,44% от БВП.
В реално изражение увеличението за периода е 1,82 пъти.
Структурата на разходите показва ясно доминиране на пенсионните плащания. През 2025 г. инвалидните пенсии формират около 68% от общия сбор, личната помощ – 17%, месечната финансова подкрепа – 12%, а помощите за деца с трайни увреждания – 3%.
Особено съществено е увеличението на дела на инвалидните пенсии в общите пенсионни разходи – от 15,6% на 21%.
Личната помощ расте 4,5 пъти
Зад ускореното увеличение стоят няколко взаимно усилващи се фактора. Сред тях са автоматичните индексации, нарастващият брой получатели и повишаването на средните размери на плащанията.
При пенсиите действа швейцарското правило, месечната финансова подкрепа е обвързана с линията на бедност, а часовата ставка за личната помощ – с минималната работна заплата.
Различията в темповете на растеж са показателни: разходите за лична помощ се увеличават 4,5 пъти между 2021 и 2025 г., докато тези за инвалидни пенсии нарастват 2,3 пъти.
Така социалната подкрепа се превръща в разходно направление с все по-голяма тежест върху бюджета, особено когато автоматичните механизми за актуализация действат независимо от общия икономически растеж.
До 6,75 млрд. евро през 2029 г.
Средносрочните прогнози на Фискалния съвет очертават три възможни траектории. При ограничителния сценарий сборът на четирите пера достига 5,73 млрд. евро през 2029 г. При инерционния – 6,20 млрд. евро, а при високия – 6,75 млрд. евро. Това съответства на диапазон от 3,58% до 4,22% от БВП.
Международното сравнение също е показателно. По методологията ESSPROS разходите по функция „Инвалидност“ в България достигат 2,22% от БВП през 2024 г. при средно 1,91% за ЕС-27. От 2019 г. страната отчита най-бързия ръст в Съюза.
Медицинска оценка, множество плащания и недостатъчен контрол
Сред основните структурни особености на българския модел докладът откроява чисто медицинския характер на оценката, без достатъчно отчитане на функционалните ограничения. Едно експертно решение може да отключи достъп до множество плащания, а високият дял на пожизнените решения и слабият изходящ поток ограничават възможностите за периодично преоценяване на потребностите.
Личната помощ обхваща около 1,3% от населението – значително повече в сравнение с по-таргетирани модели като шведския.
Фискалният съвет предупреждава за рискове от плащания без бюджетен таван, автоматични индексации с темп над растежа на БВП и различия в практиката на комисиите. Сред препоръките са засилен контрол върху решенията и реалното предоставяне на услуги, единно отчитане на разходите, пилотно въвеждане на функционална оценка и наблюдаван бюджетен ориентир.
Основният извод е, че устойчивостта на системата не може да се разглежда единствено през размера на социалните плащания. Необходимо е средствата да достигат до хората според действителните им потребности, без да се ограничава достъпът до подкрепа. В противен случай нарастването на разходите ще продължи да изпреварва възможностите за ефективно бюджетно планиране.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Проектът на Бюджет 2027 е внесен в парламента: Бюджетната комисия се събира извънредно утре
Дата: 16/11, 14:40
Варна има свой VaRna Cheesesteak само в Ризлър Грил Хаус
Дата: 16/11, 14:40
ТЕЛК отключва разходи за 4,48 млрд. евро - инвалидните пенсии и личната помощ растат лавинообразно
Дата: 16/11, 14:27
България поиска изваждането на две руски банки от санкционния списък на ЕС
Дата: 16/11, 14:161 Коментар
Турция арестува 23 участници в схема за измами, предлагаща брак с българки
Дата: 16/11, 14:04