ЕК очаква икономическият растеж на България да се забави


17/11/2026, 12:45

Снимка Булфото

Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че икономиката на България ще нарасне с 2,7 на сто през 2026 г. и с 2,1 на сто през 2027 г., след като отчете растеж от 3 на сто през 2025 г. Според есенната икономическа прогноза на Комисията бюджетният дефицит ще достигне 5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година и временно ще се свие до 4 на сто през 2027 г. Средногодишната инфлация се очаква да се забави от 4,6 на сто през 2026 г. до 3,9 на сто през 2027 г.

За 2028 г. Комисията прогнозира леко ускоряване на икономическия растеж до 2,3 на сто и понижаване на инфлацията до 3,3 на сто. Бюджетният дефицит обаче ще се увеличи до 4,8 на сто от БВП, а брутният държавен дълг ще достигне 37,7 на сто от БВП спрямо 29,9 на сто през 2025 г.

Вътрешното търсене отслабва с по-бавния ръст на реалните доходи

Реалният БВП продължи да расте със силен темп през първата половина на 2026 г., подкрепен от частното потребление. Силното вътрешно търсене обаче доведе и до по-висок внос, поради което нетният износ имаше отрицателен принос към растежа, пише novini.bg.

ЕК очаква частното потребление да се забави през втората половина на 2026 г. За цялата година Комисията прогнозира ръст от 7,2 на сто след 7,4 на сто през 2025 г. През 2027 г. темпът ще се забави до 2,4 на сто, а през 2028 г. ще достигне 2,6 на сто. Основната причина е по-бавният ръст на реалните разполагаеми доходи при по-слабо увеличение на възнагражденията в публичния и частния сектор и все още висока инфлация. Публичното потребление също се очаква да нараства по-бавно: с 2,5 на сто през 2026 г., с 1,3 на сто през 2027 г. и с 1,8 на сто през 2028 г. след ръст от 6,8 на сто през 2025 г.

Бруто образуването на основен капитал се очаква да нарасне с 2,9 на сто през 2026 г. след увеличение от 15,6 на сто през 2025 г. За 2027 г. ЕК прогнозира спад от 0,9 на сто, последван от ръст от 3,1 на сто през 2028 г. Според Комисията приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост ще ограничи временно публичните инвестиции през 2027 г.

Износът на стоки и услуги се очаква да намалее с 0,8 на сто през 2026 г. заради слабия растеж в туризма и забавянето на износа на превозни средства и други инвестиционни стоки. ЕК прогнозира възстановяване на износа с ръст от 2,8 на сто през 2027 г. и 2,9 на сто през 2028 г., но посочва рискове, свързани с производствените вериги в автомобилната индустрия.

Вносът ще нарасне с 5,1 на сто през 2026 г., с 1,5 на сто през 2027 г. и с 3,2 на сто през 2028 г., сочи прогнозата. Очаква се дефицитът по текущата сметка да се увеличи от 4,1 на сто от БВП през 2025 г. до 6,9 на сто през 2026 г., след което да се свие до 6,4 на сто през 2027 г. и 6,2 на сто през 2028 г.

Възнаграждението на един нает се увеличи с 5,8 на сто през 2025 г. спрямо 14,1 на сто през 2024 г., когато силният ръст бе обусловен главно от увеличенията в публичния сектор. ЕК очаква възнагражденията да нараснат с 6,2 на сто през 2026 г., с 5,2 на сто през 2027 г. и с 5 на сто през 2028 г. Забавянето след 2026 г. отразява по-слабото търсене на работна ръка и съответно по-слабия натиск върху заплатите в частния сектор, както и по-умерените увеличения в публичния.

Ръстът на заетостта показа признаци на отслабване през първата половина на 2026 г. За цялата година Комисията очаква увеличение от 0,1 на сто, а през всяка от следващите две години прогнозира спад от 0,2 на сто. Безработицата ще остане почти без промяна: 3,4 на сто през 2026 г. и 3,5 на сто през 2027 и 2028 г. Недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи заради намаляването на населението в трудоспособна възраст, посочва ЕК.

Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се ускори от 3,5 на сто през 2025 г. до 4,6 на сто през 2026 г., преди да се забави до 3,9 на сто през 2027 г. Комисията свързва прогнозата с поскъпването на енергията заради конфликта в Близкия изток и очаква енергийните цени да останат високи и през следващата година.

Инфлацията при услугите също ще остане висока през 2027 г. заради по-високите разходи за енергия и труд. По-скъпата енергия ще окаже косвен натиск и върху цените на храните, но високата база за сравнение при непреработените храни от първата половина на 2026 г. ще смекчи годишния ръст на цените им през 2027 г.

За 2028 г. ЕК прогнозира забавяне на общата инфлация до 3,3 на сто. Отслабването на ценовия натиск ще бъде частично компенсирано от въвеждането на новата схема за търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт (ETS2). Според оценката на Комисията схемата ще добави 0,7 процентни пункта към инфлацията през 2028 г. както пряко чрез цените на енергията, така и косвено чрез цените на услугите и храните.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще се увеличи от 4 на сто от БВП през 2025 г. до 5 на сто през 2026 г., прогнозира ЕК. Комисията отдава увеличението на по-високите социални разходи, предимно за пенсии, и на повишенията на заплатите в публичния сектор. Очаква се да нараснат също инвестициите в общински проекти, субсидиите и разходите за стоки и услуги, използвани от държавния сектор.

Ефектът от мерките за увеличаване на приходите през 2026 г. е ограничен и до голяма степен се компенсира от разходите за индексация на заплатите с 5 на сто, посочва ЕК. Комисията отбелязва и риск отчетеният дефицит за годината да се окаже по-висок при евентуална статистическа ревизия.

За 2027 г. ЕК очаква дефицитът временно да намалее до 4 на сто от БВП главно заради увеличението на приходите. Прогнозата отчита планирания за една година данък върху извънредните печалби в избрани сектори, мерките за увеличаване на приходите от ДДС и акцизи и повишаването на минималния и максималния осигурителен доход. В обратна посока ще действат планираното повишение на прага за регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения.

По повечето разходни пера ЕК очаква по-умерен ръст спрямо този през 2025 г. Разходите за отбрана обаче ще се увеличат заради планирани доставки на оборудване, а разходите за пенсии ще продължат да растат вследствие на автоматичното им осъвременяване.

След изтичането на временния данък върху извънредните печалби дефицитът се очаква да се увеличи до 4,8 на сто от БВП през 2028 г. Според Комисията при липса на трайни мерки за увеличаване на приходите ръстът им ще продължи да изостава от този на разходите. Структурният бюджетен дефицит се очаква да достигне 5 на сто от потенциалния БВП през 2026 г., да се свие до 3,9 на сто през 2027 г. и отново да нарасне до 4,6 на сто през 2028 г.

Брутният държавен дълг се очаква да нарасне от 29,9 на сто от БВП през 2025 г. до 33 на сто през 2026 г., 35 на сто през 2027 г. и 37,7 на сто през 2028 г. Основните причини са трайните първични дефицити, тоест дефицитите без разходите за лихви, и увеличаването на самите лихвени разходи.

В сравнение с есенните прогнози на Министерството на финансите, Българската народна банка и Международния валутен фонд ЕК очаква най-слаб растеж на българската икономика през 2027 г. Брюксел прогнозира ръст от 2,1 на сто, докато Министерството на финансите и БНБ очакват 2,5 на сто, а МВФ предвижда 2,7 на сто. За 2026 г. оценката на ЕК от 2,7 на сто е между прогнозите на МВФ (2,6 на сто), БНБ (2,8 на сто) и Министерството на финансите (3 на сто).

Есенната прогноза на Министерството на финансите, на която се основава проектобюджетът за 2027 г., предвижда средногодишна инфлация от 4,8 на сто през 2026 г. и 4 на сто през 2027 г. Оценката на БНБ за тази година съвпада с тази на ЕК (4,6 на сто), но за 2027 г. централната банка очаква по-силно забавяне на инфлацията до 3,1 на сто спрямо 3,9 на сто в прогнозата на Комисията. В октомврийския си доклад МВФ заложи инфлация от 4,9 на сто през 2026 г. и 4,8 на сто през 2027 г.

По отношение на публичните финанси Министерството на финансите, подобно на ЕК, очаква дефицит на сектор „Държавно управление“ от 5 на сто от БВП през 2026 г. За 2027 г. правителството залага дефицит от 4,2 на сто от БВП на начислена основа, при 4 на сто в прогнозата на ЕК. По-съществена е разликата за 2028 г.: Министерството на финансите предвижда дефицитът да се свие до 3,5 на сто от БВП, докато Комисията очаква той отново да нарасне до 4,8 на сто. Заложеният в проектобюджета дефицит от 3,5 на сто за 2027 г. е на касова основа.

В оценката си от 13 ноември рейтинговата агенция „Ес енд Пи глоубъл рейтингс“ (S&P Global Ratings) пък прогнозира растеж от 2,8 на сто през 2026 г., подкрепен от потреблението и инвестициите с европейско финансиране, и среден годишен растеж от 2,6 на сто за периода 2027–2029 г.

Добави Petel.bg в Google

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"


За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

 

 

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!



Спонсорирани връзки.



Варненската полиция разби две модерни наркооранжерии
Дата: 17/11, 13:24

14-годишен младеж е заловен да дрифтира във Варна
Дата: 17/11, 13:21

Стоичков: Стартът на нашата невероятна приказка навърши Христова възраст
Дата: 17/11, 13:05

Папата: По-малко войни и разделение, повече диалог
Дата: 17/11, 12:59

Извънредна ситуация на Аспарухов мост
Дата: 17/11, 12:53

Още новини
Спонсорирани връзки.

twitter Facebook
Нагоре Назад
Petel.bg © 2011 - 2026 | Пълна версия