Китодар Тодоров: Живеем в свят на абсурди, защото забравихме да мислим за другите

15/11/2026, 01:30

Снимка: Булфото

Абсурдът отдавна не е само материал за комедия. Той се е превърнал в част от всекидневието, в обществен навик, с който хората постепенно свикват, докато престанат да разпознават границата между нормалното и неприемливото.

За актьора и комик Китодар причините за това състояние далеч надхвърлят българската действителност. Те са свързани с подмяната на общностното мислене с индивидуализма, с прекомерната власт на парите и с постепенното отстъпление на образованието, културата и духовните ценности.

В интервю за БГНЕС Китодар защитава позицията, че обществените надписи в България трябва да бъдат на български език. Според него използването на чуждоезични надписи в публичната среда е излишно, а уважението към националната идентичност предполага българският език да бъде водещ в общественото пространство.

За Китодар обаче езиковата среда е само един от многобройните симптоми на по-дълбок обществен проблем. Според него човечеството притежава забележителната способност да привиква към абсурдите, независимо колко неприемливи са те в началото.

„Ние свикваме с всякакви абсурди. Особено ако си живял от 70-те години насам, непрекъснато виждаш как хората привикват с неща, които често не са правилни. В началото определени явления правят впечатление, а след време стават нещо нормално. Така постепенно започваме да приемаме за естествено и онова, което всъщност е проблем“, коментира актьорът.

Той определя прекомерното влияние на парите като една от основните деформации на съвременната цивилизация. Според него обществото е изправено пред криза на ценностите, в която личното благополучие измества грижата за общността.

„Живеем в много гнусно време, защото Азът е центърът на всичко. Всичко се върти около Аз. Никой вече не мисли за Ние“, казва Китодар.

Като особено тревожен пример той посочва отчуждението между хората заради различията в убежденията им. Социалните мрежи допълнително задълбочават това противопоставяне, превръщайки несъгласието в повод за публично заклеймяване.

„Ако мнението на другия не съвпада с моето, той вече не ми е приятел. Непрекъснато произнасяме присъди във Facebook. Това е абсурдно. Липсва ни истински диалог – способността да чуем другата позиция и да се опитаме с любов да подходим към разговора, вместо с омраза, обвинения и сочене с пръст“, смята той.

Китодар вижда образованието и културата като основен ресурс за преодоляване на обществените дефицити. По думите му държавата е обърнала гръб на тези сфери още от 90-те години, а последиците вече се проявяват в езиковата и общата грамотност, в отношението към културните ценности и в способността на хората да общуват.

Особено остро той критикува разпространението на хазарта и превръщането му в част от ежедневната среда. Според него зависимостта не може да бъде преодоляна с еднократна забрана, а изисква комплексни действия, обществена отговорност и ясни ограничения върху търговските интереси.

„Търговецът няма лимит. Затова държавата трябва да поставя правила, да контролира и да не позволява всичко да бъде подчинено на печалбата. Нужен е баланс. Тази дума много липсва в нашето време“, подчертава актьорът.

Сред основните му послания е и необходимостта от разграничаване между човека и неговите постъпки. Китодар се позовава на принцип, споделян както от психологията, така и от православната традиция: „Няма лоши хора, има лоши постъпки. Православието казва: мрази греха, не грешника. Не трябва да мразим човека, който е извършил нещо лошо, а самата постъпка. Така не отнемаме човешкото му достойнство и му оставяме възможност да се промени.“

Като противопоставяне на нарастващото отчуждение той припомня традиции, които постепенно изчезват – взаимопомощта между съседите, поздравяването в обществения транспорт и обикновените жестове на внимание към непознатия.

„Спомням си как, когато в едно село се строеше къща, цялото село идваше да помага. Без пари. Спомням си как влизаш в автобуса и поздравяваш всички. Тези неща изчезнаха. А всъщност нищо не ни пречи да се усмихнем на другия човек, да му благодарим, да се отнесем човешки“, казва той.

Китодар призова за повече емпатия, солидарност и готовност за самокритичност. Защото промяната не може да бъде наложена единствено отвън, ако самото общество не е готово да промени отношението си към другите.

„Най-много липсва емпатията. Много е важно да си припомним, че другите хора са хора като нас. Ако не можем да ги обичаме, поне трябва да ги уважаваме. Няма как всеки да мисли само за себе си и да очакваме да имаме общество. Трябва да споделяме опит, знания и дори средства, когато е необходимо. И най-вече да се научим да обичаме“, обобщава Китодар.