Вълна от разпродажби заля световните борси: Срив при златото и технологиите на фона на страхове от нови лихвени повишения
Световните финансови пазари изпращат една от най-напрегнатите си седмици, белязана от масово изтегляне на капитали от рискови активи и благородни метали и бягство към щатския долар. Макар в социалните мрежи и някои заглавия да се правят драматични паралели с финансовата криза от 2008 година, реалната картина на пазарите показва специфичен сблъсък между устойчив икономически растеж, възобновена инфлация и предстоящи лихвени решения на централните банки.
Кървава баня в Азия и шеста поредна загуба на Уолстрийт
Натискът започна от американските борси, където широкият индекс S&P 500 записа шеста поредна губеща сесия. В последната търговия в САЩ бенчмаркът се понижи с 2.02% до нива около 7 151 – 7 176 пункта, а технологичният Nasdaq загуби 2.25%, като фючърсите сочат допълнителен лек спад от около 0.34%.
В основата на американската разпродажба стои рязката преоценка на компаниите в сферата на изкуствения интелект и полупроводниците. След месеци на силен ръст инвеститорите масово прибират печалби – акциите на AMD се сринаха с над 7.7%, а технологични гиганти като Amazon, Alphabet и Nvidia загубиха между 3.3% и 3.9% в рамките на една сесия. Дори рекордното борсово дебютиране на Anthropic на Nasdaq при оценка от 2 трилиона долара и първоначален ръст от 17% не успя да успокои сектора, след като акциите на компанията поевтиняха в следборсовата търговия заради новини за конкурентни AI разработки от страна на Apple.
Тази сутрин вълната от разпродажби удари с пълна сила и азиатските пазари, където най-тежко пострадаха борсите с висок дял на производители на чипове и хардуер. Японският индекс Nikkei 225 се срина с между 4.6% и 5.0%, южнокорейският KOSPI загуби около 4.3%–5.0%, а тайванският Taiex падна с над 4%. В Хонконг индексът Hang Seng се понижи с над 2.25% (доближавайки се до територия на мечи пазар), докато индийските индекси Sensex и Nifty 50 останаха значително по-устойчиви със символичен спад от около 0.30%.
Европа отваря на червено, но с по-умерени загуби
В Европа търговията се подготвя за негативен старт, като фючърсите сочат понижение от около 0.8% до 1.1% след вчерашния спад на общоевропейския индекс STOXX 600 с 0.88%. Германският DAX (затворил на 25 463 пункта след спад от 0.69%) се очаква да отвори с около 1.05% надолу, френският CAC 40 (8 080 пункта, -0.20%) – с около 0.81% надолу, а нидерландският AEX – с около 0.62%.
Най-силен натиск вчера понесе британският FTSE 100 (-1.10% до 10 452 пункта), тъй като лондонската борса е силно зависима от големите миннодобивни и енергийни компании, ударени директно от срива при металите. В континентална Европа спадът е по-умерен в сравнение със САЩ и Азия, тъй като европейските индекси имат по-малък дял на силно надценени AI компании и по-голяма тежест на банковия и индустриалния сектор, макар производители на оборудване за чипове като ASML и ASM International също да са под натиск.
Защо златото се срина и какво общо има 2008 година?
Една от най-големите изненади за масовите инвеститори е фактът, че при паника на борсите традиционното убежище – златото – също се срина. Спот цената на благородния метал падна с 2.3% до 3.5% за ден до нива около 3 533 – 3 557 долара за тройунция, което е най-ниската стойност от септември 2025 г. насам и седмичен спад от над 7%. Още по-драматично е положението при среброто, което се понижи до 41.40 – 41.98 долара за тройунция, губейки около 13% за седмица.
Именно движението при златото стои зад медийните сравнения с 2008 година. След като достигна исторически връх от 5 608 долара в началото на 2026 г., златото вече е загубило над 30% от стойността си. Подобна мащабна и бърза корекция при благородните метали не е наблюдавана от финансовата криза през 2008 г., когато златото също падна с около 30% между март и октомври заради остра нужда от доларова ликвидност. Механизмът днес е сходен: при резки спадове на акциите големите институционални фондове са принудени да продават печелившите си позиции в злато и сребро, за да покрият маржин колове и загуби на други пазари.
При американските акции обаче сравнението с 2008 г. е силно преувеличено. Сегашният откат на S&P 500 от около 4–5% спрямо върха е стандартна пазарна корекция след силен ръст, далеч от дневните сривове по 7–9% и общата загуба от над 50%, белязали 2008 година.
Петролният капан и макроикономическата картина
Докато акциите и металите поевтиняват, петролът остава на високи нива – американският лек суров петрол (WTI) се търгува около 82.90 долара за барел, а сортът Брент – около 92.50 долара, отбелязвайки леко възстановяване от 0.5% до 0.7%. Високите цени на енергията се поддържат от геополитическото напрежение в Близкия изток и риска около Ормузкия проток след конфликта между САЩ и Иран по-рано през годината.
Точно скъпият петрол е в основата на макроикономическия обрат, който притеснява инвеститорите. Според актуалните макропрогнози светът не се движи към рецесия – МВФ очаква глобален икономически растеж от около 3.1% за 2026 и 2027 г., икономиката на САЩ остава устойчива благодарение на потреблението и инвестициите в центрове за данни, а Европейската комисия прогнозира умерен растеж на еврозоната от 1.2% годишно.
Проблемът е инфлацията. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че комбинацията от високи енергийни цени и огромното търсене на AI хардуер и електроенергия отново ускорява ценовия натиск. Инфлацията в еврозоната скочи до 4.0% през октомври (при прогнози за средно 3.1–3.2% през 2026–2027 г.), а в САЩ данните също надхвърлиха очакванията, докато глобалната инфлация се оценява на около 4.7%.
Това принуди централните банки да обърнат курса и да се върнат към затягане на паричната политика. Пазарите вече оценяват на 98% вероятността Федералният резерв на САЩ да вдигне лихвите с нови 0.25 процентни пункта на 9 декември (до диапазона 4.00–4.25%) и да ги задържи високи поне до пролетта на 2027 г. Сходни са очакванията и за Европейската централна банка, където вероятността за повишение с 0.25% на 17 декември (до 2.75% депозитна лихва) се оценява на 91%. В последния си доклад за финансовата стабилност ЕЦБ предупреди и за двойния риск от преоценка на силно концентрирания AI сектор и достигането на многогодишни върхове в доходността по държавните облигации заради високите бюджетни дефицити.
На този фон щатският долар остава единственият голям печеливш – доларовият индекс (DXY) се изстреля близо до 19-месечен връх (около 103.9–104 пункта), а анализаторите очакват натискът върху еврото да се запази поне до средата на 2027 г., преди евентуално възстановяване на двойката EUR/USD към нива около 1.17 през втората половина на следващата година. За инвеститорите настоящата турбуленция не означава икономически колапс, а болезнено приспособяване към реалност, в която евтините пари и ниските цени на енергията се отлагат за по-дълго време.
Статията не е финансов съвет!
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Тодор Марев на 72
Дата: 20/11, 08:04
Започва изплащането на коледните добавки за най-бедните
Дата: 20/11, 08:00
Началник в СДВР за случая с насиленото момиче в София: С нея вече работи психолог
Дата: 20/11, 07:56
Вълна от разпродажби заля световните борси: Срив при златото и технологиите на фона на страхове от нови лихвени повишения
Дата: 20/11, 07:53
Прокурор: От 10 до 15 години затвор грозят граничния полицай, обвинен за катастрофата с прегазено момиче в Драгоман
Дата: 20/11, 07:48